Когато работиш с хора, е неизбежно да срещнеш някакъв вид критика. Хората обичат да изразяват мнения и да дават оценки. Затова шансът да получиш критика е много висок — особено когато работиш по проекти в екип с много хора. В такива случаи трябва да изразяваш своите идеи, а не вече познатите чужди концепции.
Част от обратната връзка може да е безценна за теб, а друга — безполезна или дори вредна. Когато приемеш, че е неизбежна, и си подготвен за нея, ще можеш по-добре да извадиш ценната информация и да продължиш напред.
Има два основни начина, по които критиката влияе на хората.
Или ги вдъхновява да са по-добри и да стигат по-далеч, или ги кара да се чувстват подценени и да губят всякаква мотивация. До голяма степен зависи от начина, по който ти я поднасят. Но дори тогава — човек, който не иска да слуша, може да се обиди от най-малкото предложение, че може да се подобри. Човек, който се стреми да расте, може лесно да приеме и най-злобата лична атака и да се научи от нея.
Никой не обича да чуе, че не се е справил добре или че е пропуснал нещо. Затова е естествено първоначалната ни реакция към критиката да е емоционална. И все пак — независимо как те влияе — умението да я ползваш в своя полза е незаменимо. Вместо да се отказваш, трябва да ѝ позволиш да те научи на нещо ново, което не знаеш.
Подготви се предварително.
Както вече казахме, критиката не подминава никого. Особено когато се бориш да се развиваш. Идеята е да показваш работата си на хората, да представяш какво можеш. Когато го правиш, трябва да очакваш критика. Очаквай, че винаги ще има хора, които не са съгласни с теб. Затова е най-добре да се подготвиш предварително.
Очаквай критиката, за да не те изненада по никакъв начин. Представи си ситуация, в която реакцията ти може да те изложи или да ти навреди. Какво ще направиш? Не можеш да си позволиш да загубиш контрол. Не можеш да си позволиш да се ядосаш. Трябва да знаеш кога идва критиката — затова мисли за нея предварително.
Тренирай как да реагираш.
Ти се познаваш най-добре и трябва да знаеш как творческата критика би те накарала да се почувстваш. Ако мислиш, че има какво да подобриш в начина, по който те мотивира — работи върху това.
Практикувай как да слушаш. Това също е ценно умение. За да научиш повече за това изкуство, чети по-надолу.
Тренирай как да я разпознаваш — дали е с добри намерения. Дали посочва недостатъците ти, или е предназначена да те ядоса? Ако се подготвиш правилно, ще станеш далеч по-психически устойчив, отколкото си си представял.
Слушай.
Да си отличен слушател не е лесна задача — особено за някои хора.
Какво остава, когато те критикуват? В мига, в който човек се почувства нападнат, той затваря вътрешното си аз. Изключва всичките си сетива. Вече е обиден и каквото и да му се каже, го възприема като дразнещ шум. И толкова. Процесът на възприятие спира. Но дали това е продуктивно по някакъв начин?
Ами ако са казали нещо интересно и полезно? Пропуснал ли си го в първичната си неприятност? Ако някой има какво да ти каже, по-добре го чуй. Иначе никога няма да разбереш какво пропускаш. Никога няма да постигнеш нещо по-добро или по-оригинално, защото никога няма да осъзнаеш, че съществува.
Фокусирай се върху продуктивната информация. Не върху положителната.
Претеглянето на всички възможни избори е свързано със знанието ти за собствените умения. Добрият вариант е този, който ще ти създаде още по-добри възможности. Умението да разпознаваш полезната обратна връзка от лошата отнема време и усилия.
Когато се изправиш пред цялостна оценка на творческата си работа, трябва да избереш какво да приемеш и какво да отхвърлиш. Струва си да се повтори: хората обичат да дават мнение. Обичат да споделят възгледите си — и това няма да се промени скоро.
Тук идва запомнящият се момент, в който трябва да решиш коя част от критиката да приемеш. В повечето случаи рядко ще е само чисто положителна или отрицателна. Ще е смес от двете. Причината е, че в единия случай критикът ще е изключително груб. Във втория ще идеализира някого друг освен себе си (а хората не обичат да хвалят твърде много). Все пак фокусът ти не трябва да е върху отрицателното и положителното, а върху продуктивното. Това трябва да те интересува. Останалото е шум. Може наистина да са само безобидни лъжи. Затова пресявай онова, което ти дават.
Продуктивната критика е тази, която ще ти помогне да вървиш по-нататък. Това, което съответства на истината, заслужава вниманието ти. Но не бъркай мнението, което ти харесва, с това, което е реално. Не бъркай положителната информация с продуктивния материал. Ако ти харесва да чуеш нещо, това не значи, че е точно или полезно за теб.
Не игнорирай собственото си мнение. Дай си заслуга за свършената работа.
Никой не казва, че всяко мнение е маловажно или че винаги трябва да се консултираш само със себе си. Става дума да цениш визията си, но винаги да си отворен за предложения. И все пак, както във всичко, в критиката има йерархия. Някои са по-ценни от други.
С това предвид погледни собствената си оценка и бъди честен със себе си. Можеш постоянно да сравняваш критиката с това, което мислиш. Съгласен ли си с нея? Ако не — защо не? Ако си страхотен, значи си на правилния път! Някой друг възприема онова, което ти си видял.
Това, което вярваш за работата си, не бива да се пренебрегва (независимо дали си доволен от себе си или не). Това е най-важното. Всеки може да ти даде обратна връзка. Но не забравяй да си дадеш заслуга и ти. В крайна сметка ти създаваш продукта. Потупай се по рамото и си кажи или „Браво!“, или „Следващия път бъди по-добър.“ Това е ефективен начин да се мотивираш. Иначе, ако тичаш след чужди идеи, напълно ще загубиш творчеството си.
В краен случай винаги можеш да я подминеш.
Понякога, колкото и да търсиш полезност, тя я няма. В такъв случай е най-добре да игнорираш критиката. Особено ако ситуацията е неподходяща. Ако критиката е само за да те ядоса или демотивира, тя е безполезна. Тогава не бива да хабиш енергия. Дори не си струва да ѝ позволиш да събуди каквато и да е емоция в теб.
Естествено, приеми този съвет като последна мярка. Ако прецениш всички опции по-горе и нито една не работи, просто подмини критиката. В крайна сметка не дължиш нищо на никого. Не си длъжен да отговаряш или да следваш чужди възгледи. Понякога най-подходящата реакция е да замълчиш.
Обобщение
Помни, трябва да продължаваш само ако искаш да постигнеш онова, за което си се заел. Опцията да се откажеш заради критик е подходяща само когато знаеш, че онова, което правиш, не е за теб. Има периоди, в които човек насочва части от себе си към развитие, експериментира с различни неща около себе си. Ако нещата не се получават, защото например не отговарят на очакванията ти — по-добре признай навреме. Грешиш — не е толкова голяма работа!
Но ако знаеш с цялото си сърце на какво да посветиш живота си — действай и не се колебай. Приемай критиката и работи по нея. Само ще ставаш по-добър. Едновременно с това приеми благосклонно отношение към хората, които се опитват да те подкрепят. Възможно е да намериш вдъхновение благодарение на тях. В крайна сметка не забравяй, че критиката, която получаваш, е просто мнението на един човек. Ако знаеш, че стоиш зад нещо ценно — остани стабилен.
