Добрата идея сама по себе си не е толкова непостижима цел. Създаването ѝ обаче е вече нещо съвсем различно и далеч по-трудно. Но защо е така?
Ако вземем предвид хилядите години човешка история, ще видим, че сме оставили ценно наследство от знания, идеи, опит и открития, които е невъзможно да се пренебрегнат.
Нуждата от нови и свежи идеи е кръжала в миналото и ще кръжи още дълго. Затова често се оказва, че добрите идеи, които са ни хрумнали, вече са стигнали до някой друг преди нас. Просто защото светът постоянно е имал нужда от маса хора, които да го мърдат напред. И така излиза, че пътищата ни на търсене не са толкова различни, колкото си мислехме.
Всичко това обаче не бива да ни спира да търсим начин да генерираме добри идеи. Защото хората, на които дължим днешния образ на света, не са се отказали. Само защото е трудно, не значи, че е невъзможно. Всеки има своите отклонения от утъпканата пътека и новооткрити маршрути. А някои от тях заслужават внимание. Независимо от усещането, че посоката ни е обща, въпреки притеснението, че не можем да създадем отвъд стандарта и познатото — трябва да опитаме. Иначе процесът на измисляне на блестяща идея винаги изглежда сложен, някак незавършен. По-късно, вече открита, тя сякаш сама ни показва пътя към осъществяването. С други думи — нещата стават значително по-прости и сме напълно доволни.
И така, да преминем към съществения въпрос — КАК. Как се раждат идеите? Би било чудесно да има система и фиксирани стъпки, които да следваме и да ни бутат напред. Чрез доказан метод блестящата идея става лесно достъпна. За съжаление такава система не съществува и не може да се създаде. Това, на което всеки може да разчита като начало, е да се опре на собствените си възприятия. И чрез тях да черпи вдъхновение.
Сетивата са средството, с което се ориентираме в света и разпознаваме текстурата му. Когато ги ползваме активно, пред нас се отварят далеч по-цветни картини от онези, които възприемаме в ежедневието. Ако искаме да създаваме нови и добри идеи, ще ни трябват сетивата. Да слушаме наистина, да отворим очите и наистина да гледаме през тях, да ползваме информацията, която взимат — всичко това е силен тласък за генериране на идеи. Не е рядкост решенията на определени проблеми да дойдат в съвсем обикновени ситуации. Очакваме, че ни трябва нещо извънредно, за да се вдъхновим, а понякога всичко, от което се нуждаем, е например една случайна реплика на някого.
След като сме тренирали сетивата да разпознават потенциала за добра идея, няколко други фактора ни приближават към нея. Първото нещо, което трябва да държим на ум, когато създаваме нещо ново, е, че то е плод на непознатото. Непознатата територия си има своите неизвестни, неписани правила. С други думи — не сме сигурни дали за нас важат същите методи на работа, същите понятия, към които сме свикнали. И все пак ни трябва тази непозната територия. И трябва да я ползваме правилно.
Непознатата територия може да е съставена от най-разнородна материя. Тя е всичко ново и провокативно за теб. Тя е даден проблем, който трябва да се реши. Тя е новият ти шеф, новият работен екип, новите дебати, които водиш, различните светогледи, на които попадаш, всяко препятствие, което те настига. Тя е всичко, което изисква да реагираш по начин, по който никога преди не си реагирал. Тя е предизвикателство — нещо, от което всеки се нуждае, за да расте.
И сега, когато знаем, че трябва да ползваме непознатото, за да раждаме добри идеи, знаем и че трябва да го търсим. Да внимаваме къде да го намерим, ако то не ни е намерило първо. А ако не ни намира само, трябва да го потърсим. Да почукаме на вратата сами, за да се отвори. Да създадем ситуация, в която ни е некомфортно.
Второто нещо, което да предвидим, е да не хвърляме човека изцяло в тези непознати води. Просто защото ще се изгуби напълно. Ще има твърде много неща наведнъж, с които да се справи, и няма да знае как (точно защото не го е правил преди). Затова е най-добре да стоиш с единия крак в т.нар. безопасна зона, а с другия — в неизследваната. Това помага за хармонията в процеса на намиране на нова идея.
След като факторът „непознато“ е налице, следващата стъпка е да генерираш колкото се може повече идеи. Без значение колко абсурдни са. Тъй като не можем да очакваме всичките ни идеи да са добри — дори когато са реалистично приложими — трябва да се доверим на процеса и да продължаваме да опитваме, докато се случи. Идеята е да имаш повече материал за филтриране. Освен това можеш да започнеш от малко. Гениалните идеи не идват сами. Човек, способен да ражда добри, но малки идеи — полезни за ежедневието — е далеч по-вероятно един ден да измисли нещо голямо. Така този процес на създаване се утвърждава и изглажда. Постепенно се установява „система“ — макар и твърде абстрактна и индивидуална — по която работата върви най-добре. Просто трябва да сме търпеливи. Тези неща отнемат време.
И така, добрите идеи не са просто плод на гениални умове. Да, понякога ни трябва малко късмет, за да се получи, но същността на процеса изисква упорита работа. Всеки метод отнема енергия. И трябва да дадем пространство на ума да работи конкретно по тази задача. А тъй като всеки се нуждае от индивидуално вдъхновение, за да тръгне, генерирането на добри идеи не е точна наука. Всичко зависи от търсенето на отделния човек. Зависи от нестандартния поглед, който създаваме за себе си.
