Urban Eden — Кирил Младенов

В това интервю разговарям с талантливия фотограф Кирил Младенов за вдъхновяващия му проект „Urban Eden“. Присъединете се, докато навлизаме в красотата на градските градини и откриваме историите зад пътя на Кирил, влиянията, творческия процес и завладяващите му фотографии.

Представяне и фон:

Аз: Бихте ли разказали малко за себе си и за пътя си като фотограф?

Кирил Младенов: Казвам се Кирил Младенов и имам пристрастяване. Не, не към вещества. Пристрастен съм към фотографията. Не звучи ли като диагноза? Откакто се занимавам с фотография, редовно ползвам камери и обективи. Самото снимане и миговете, които улавям, ме държат жив. Професионалното ми занимание обаче е историята. Преподавам древна история, със специализация в историята на древния Близък изток — особено цивилизациите и културите на древна Месопотамия, тоест днешен Ирак. Това е мястото, където писмеността се появява преди повече от 5000 години. Вълнуващо е да четеш текстове отпреди 4000–3000 години в оригинал. Надявам се в близко бъдеще заедно с колеги да успеем да развием школа по асириология в България.

Аз: Какво първоначално ви привлече към фотографията като средство за израз?

Кирил Младенов: Нямам много снимки от детството: баща ми, тогава ентусиаст фотограф, ги правеше на 35-милиметров филм. Някои от образите — може би точно защото не са много — са се врязали в съзнанието ми. Срещата ми с визуалните изкуства първоначално мина през живописта и скулптурата. Като дете обичах да гледам документални филми за изкуството и да разглеждам албуми с репродукции на картини и статуи от античността до модернизма. Интересът ми към последния период се появи много по-късно.

Преди около 15 години развих по-активен интерес към фотографията. В началото снимах всичко без много мисъл — просто насочи и снимай. С времето обаче естетиката на образа започна все повече да ме увлича. Започнах да чета книги, да разглеждам фотоалбуми и да гледам филми за известни фотографи. Важен момент за мен беше срещата с Александър Могило, с когото водихме живи разговори за уличната фотография. Философията му на „споделяне на знанието“ ми отвори очите за много фотографски тайни, за което съм му много благодарен. Развих силен интерес към фотографията като медиум, като начин да се изразя. Започнах да изучавам композицията и природата на светлината. Снимах и на филм, експериментирах. Продължавам и сега. Ако човек обича да снима, трябва да го прави редовно. Както казва Бресон: „Първите 10 000 снимки са най-лошите ти.“ Е, не че 10 001-вата ще е отлична, но първо трябва да се научиш да гледаш през малкия визьор и да осмисляш онова, което се появява там.

Аз: Как бихте описали стила и подхода си към фотографията?

Кирил Младенов: В уличната фотография е решаващо да познаваш себе си. Тя е огледало на това кои сме. И както се променяш през годините, така се променя и фотографията ти. В момента харесвам да снимам от близка дистанция, докато в миналото кадрите ми често имаха усещане за отдалеченост, а основният фокус беше върху композицията. В началото си задаваш въпроси. Доколко е редно да навлизаш в личното пространство на непознати? Колко етично е да снимаш това или онова? И още много подобни. По-простият въпрос обаче трябва да те води: Защо го правя? Защо снимам онова, което снимам? Ако погледнем философиите на различни фотографи, ще намерим различни мнения. Гери Уиногранд просто казва: „Снимам, за да разбера как ще изглежда нещо, когато е снимано.“ Великият унгарски фотограф Андре Кертес отива по-далеч: „Да видиш не е достатъчно; трябва да усетиш онова, което снимаш.“ Трент Парк, чийто стил е отчетливо разпознаваем, излиза отвъд осезаемото: „Вечно преследвам светлината. Светлината превръща обикновеното в магическо.“ А за мен фотографията ми помага да съм в хармония със себе си. Затова снимам и черно-бяло, и в цвят. Подреждането на мизансцена на улицата ми помага да организирам вътрешния си свят. Медитирам. Срещам интересни хора. Улавям мигове. А със социално-документалните проекти, върху които се фокусирам напоследък, искам и да разказвам истории, които биха могли да направят света поне малко по-добър.

Вдъхновение за проекта:

Аз: Бихте ли споделили вдъхновението или историята зад фотографския проект „Urban Eden“?

Кирил Младенов: Преследването на „решаващия миг“ на Анри Картие-Бресон е приключение само по себе си, но мисля, че разказването на истории чрез фотографии е още по-голямо. През последните години документалната фотография ме увлича силно, затова реших да започна да търся интересни истории. Уча различни техники за разказ от източници като онлайн архива на списание Life. Макар фотоесетата да споделят някои общи принципи, авторите имат значителна свобода творчески да ползват различни изразни средства. Както казва Доротеа Ланг: „Камерата е инструмент, който учи хората да виждат без камера.“ Вярвам, че това е вярно.

Историята на градското градинарство ми е интересна заради многопластовостта си. Обхваща много елементи — природа, климат, социология, политическа философия, доброволчество и наука. С времето все още откривам все повече слоеве в нея. Най-много ме вдъхновяват срещите с различни хора и новите познанства по пътя.

Аз: Имаше ли значими житейски събития или преживявания, които повлияха на решението ви да започнете този проект?

Кирил Младенов: Нормално е понякога човек да усеща, че нещо липсва. Може да е предмет, човек или чувство. Житейска промяна за мен беше прозрението, че смисълът на живота не е задължително да се върти около нас — никой човек не е остров. Някой веднъж е казал, че първата глътка въздух ни е дадена. Но фактът, че животът ни е дар, не го прави даденост. Трябва да се научим да споделяме — знание, опит, ресурси. Затова искам да споделям истории и да им помагам да достигнат до повече хора. Правя го в университета като преподавател и го правя като фотограф.

Аз: Какви емоции или послания се надявате да предадете чрез този проект?

Кирил Младенов: Древните гърци са казвали, че хората са социални същества. Да поговорим малко за емпатията. В днешния свят способността на хората да съпреживяват емоциите и чувствата на другите все повече липсва. Станали сме нечувствителни дори към средата, в която живеем. Пълним домовете си с ненужен скъп боклук, докато ненужно изхвърляме отпадъци в природата. Това важи и за отношенията ни един към друг.

Марк Аврелий известно пише в своите Размишления: „Всичко, което чуваме, е мнение, не факт. Всичко, което виждаме, е перспектива, не истина.“ В документален фотографски проект истината без емпатия се превръща в изкривяване на реалността — в лъжа. Да цитирам Ролан Барт: „Фотографията никога не лъже: или по-скоро може да лъже за смисъла на нещото, никога за неговото съществуване.“ Доколко истински може документалният фотограф да улови истината, а не просто да изрази мнението си? Възможно ли е изобщо?

Не трябва да забравяме, че фотографията е двустранен процес — включва и фотографа, и зрителя. Така истината остава интерпретация. Става обаче по-дълбока, когато емпатията е вплетена в историята — както в създаването, така и в приемането ѝ. Когато образът се пише и чете чрез нея.

Проектът

Технически детайли:

Аз: Каква техника и оборудване ползвате за образите в този проект?

Кирил Младенов: За текущия проект ползвам камера Sony a6000 и обектив Sigma 18-55mm f/2.8.

Аз: Бихте ли разказали за работния процес при постпродукцията и редакцията?

Кирил Младенов: Ползвам Lightroom за постпродукция. Редакцията ми е базова — ретуш на светлина и контраст. Не съм фен на прекомерните промени.

Сюжет и композиция:

Аз: Как избрахте сюжетите или темите за този проект?

Кирил Младенов: Знаех за проекти за градско градинарство в София. Една от градините е близо до мястото ми в „Дружба“, но никога не бях ходил да видя за какво става дума, затова реших да отида. Имах приятни разговори с Никола — човека зад идеята за градско градинарство в София — и той ми обясни концепцията и ми показа много от ползите ѝ — не само за климата, но и за градинарите. Разказа ми за различните цели на различните градини — от хоби в града до осигуряване на храна за хора в неравностойно положение. Снимките, публикувани тук, са текуща селекция, към която трябва да се добави текст. Текстът е решаващ в документалната работа, защото дава контекст, който липсва, когато снимките се публикуват сами.

Аз: Върху кои елементи или принципи на композицията се фокусирахте, за да създадете тези образи?

Кирил Младенов: Композицията е една от любимите ми теми. Обичам динамични композиции с много слоеве. Тъй като проектът е в цвят, комбинацията от цветове също е решаваща. От друга страна, усещането за композиция с времето става донякъде автоматично. Една снимка може да има отлична композиция, но да ѝ липсва убедителна история. Според мен историята е онова, което наистина има значение. Има една красива мисъл на Едуард Уестън: „Да се консултираш с правилата за композиция преди да направиш снимка е като да се консултираш със законите на гравитацията преди да излезеш на разходка.“

Аз: Има ли повтарящи се мотиви или символи в работата ви, на които зрителите да обърнат внимание?

Кирил Младенов: Е добре, вече споменах, че за да съществува една фотография и да „говори“, трябват и фотограф, и зрител. Точно във взаимодействието между тях се ражда смисълът на образа. Някой може да забележи един детайл, друг — нещо различно. И това е напълно наред и уникално. Важното е да забележим хората. Те са сърцето на проекта. И зеленият цвят. Трябва да пазим природата, защото тя е живот. Всичко друго е суета.

Творчески процес:

Аз: Бихте ли ни превели през творческия процес — от концепцията до крайния кадър? Планирате ли внимателно или разчитате на спонтанността?

Кирил Младенов: За мен е важно да се потопя в онова, което правя. Преди ми харесваше да оставам незабелязан. Сега ценя взаимодействието с хората. Искам да се чувствам част от тях, част от онова, което правят. Харесва ми да оставям камерата и да помагам, когато е нужно. Изследвам мястото и избирам добри точки за историята. Докато снимам, разговарям с хората — и се разгръщат нови аспекти на разказа. Улавям и правя селекция. Не включвам всички, които харесвам — само онези, които разказват историята. Създавам сториборд със селекция от образи, избирам първия и последния. После се опитвам да разкажа историята.

Аз: Имате ли конкретни ритуали или рутини, които ви помагат да влезете в творчески режим?

Кирил Младенов: Когато се почувствам малко блокиран, правя няколко случайни кадъра. Това действа като загрявка и ме връща в ритъма.

Предизвикателства и победи:

Аз: Има ли мигове или образи в този проект, които стоят като лични победи или пробиви?

Кирил Младенов: Да, но не са включени в селекцията. Лични са. Това са няколко портрета, които подарих на хора от градината в „Левски“, дошли за обяд. Да видя щастливите им усмивки е успех за мен.

Аз: Получихте ли неочаквани реакции или обратна връзка от зрители, които ви изненадаха?

Кирил Младенов: Надявам се в бъдеще да имам възможност да обсъдя проекта с други фотографи. Както вече споменах, все още е работа в процес.

Влияния и вдъхновения:

Аз: Назовете няколко фотографи или художници, които са повлияли на работата ви или са вдъхновили този проект.

Кирил Младенов: Има десетки. Но да кажем:

За композиция и разказ — Анри Картие-Бресон.
За динамика и цвят — Алекс Уеб.
За светлина и обработка — Ансел Адамс и неговата Zone System.

Аз: Има ли нефотографически източници на вдъхновение — литература, музика или други изкуства — които са изиграли роля в оформянето на проекта?

Кирил Младенов: По пътя слушам класически рок и метъл, които ме вдъхновяват. Led Zeppelin, Judas Priest, Iron Maiden, The Rolling Stones и много други. Обичам да чета класическа хорър литература от края на ХІХ и началото на ХХ век — автори като Лавкрафт, Смит, Мерит, Стокър и Джеймс. Те имат значително влияние върху въображението ми.

Въздействие и публика:

Аз: Какво се надявате зрителите да отнесат от вашия фотографски проект?

Кирил Младенов: Малко повече емпатия към хората и любов към природата и града…

Аз: Коя е целевата ви публика и какъв отклик се стремите да предизвикате у нея?

Кирил Младенов: Точно както в някои игри от миналото, снимките са на хора от 1 до 99 години. Просто е — става дума за връзката между нас, света около нас и начина, по който го възприемаме. Възрастните хора, които срещнах, носят зеленина в градините: младежкия дух на Кина или на Антон. Те внасят индивидуалност и цвят в един все по-застроен, призрачен град.

Бъдещи проекти и растеж:

Аз: Можете ли да споделите намеци за бъдещите си фотографски проекти или посоката, в която върви работата ви?

Кирил Младенов: Занимавам се със социално осъзнати проекти. Имам идеи, но още не са завършени и готови за споделяне.

Аз: Как виждате развитието или растежа на фотографията си в идните години?

Кирил Младенов: Все повече се фокусирам върху документалната фотография.

Аз: Има ли нови техники или идеи, които бихте искали да изследвате в бъдещи проекти?

Кирил Младенов: Искам да работя по проекти в сътрудничество с други фотографи. По-рано говорихме за обективността и субективността във фотографията. Работата в екип добавя нови слоеве на смисъл към проекта.

Съветът на Кирил към начинаещите фотографи:

Аз: Какъв съвет бихте дали на начинаещи фотографи, които искат да развият собствен уникален стил и проекти?

Кирил Младенов: Не спирайте да практикувате. Стилът не се изгражда за година-две. Учете се от великите фотографи, но не се стремете да ги копирате. Ако фотографията спре да ви дава усещане за изпълненост, значи има проблем — оправете го и продължете. Помнете: фотографията е страст и любов.

Аз: Колко важно е за фотографите да намерят собствения си глас и артистична визия?

Кирил Младенов: Говорихме как всяка наша фотография е донякъде отражение на нас самите. Затова е важно фотографът да намери правилния тон, с който да разказва историите си. И като последна бележка — отново най-важното: не спирайте да снимате!

Свържете се с Кирил Младенов

Надяваме се да сте харесали това пътешествие през „Urban Eden“ с Кирил Младенов. За да продължите да следите работата му, посетете Facebook страницата му и останете в течение с най-новите му фотографски начинания. За запитвания, сътрудничества или просто да споделите мисли — не се колебайте да се свържете с Кирил по имейл.

Facebook профил: https://www.facebook.com/kiril.mladenov.9

Имейл: kirilmladenov@rocketmail.com

Благодарим, че се присъединихте към празника на красотата на градските градини и завладяващите истории, които разказват. Останете вдъхновени и продължавайте да изследвате света през обектива на Кирил Младенов.