Есе
Научната дефиниция на дизайна като „художествено проектиране и оформяне на различни изделия с оглед на повишаване на естетическата им стойност“ не дефинира всички характеристики на този креативен процес. Той е форма на визуална комуникация. Чрез него говорим на нов език, този на линиите, формите, цветовете, моделите и текстурите. Символите му са универсални. Той има способността да общува с различни нации и култури.
Чрез този „език“ се изразяват целите и постиженията на различни организации; представя се начинът, по който те искат да бъдат възприемани. Обикновените хора също го използват. Чрез дизайна те разкриват на света кои са, къде са били и къде искат да бъдат; какво ценят истински в живота. Този тип общуване влияе позитивно на хората, променя поведението им към по-добро.
През последните 20 години процесът на визуална комуникация поема към по-различна социална насока най-вече заради различните пособия и похвати, до които всеки има достъп, благодарение на съвременните технологии. Инструментите, с които създаваме един дизайн, постоянно се променят, променят се даже и докато четете това. Например, преди изобретяването на Интернет или телевизията, достъпът до широка аудитория в една инстанция е бил много труден. Днес обаче потребители в Индия гледат рекламни кампании, създадени в Англия, и споделят мнение в социалните мрежи.
В дизайна има по нещо за всеки. Той е вълнуващо чувство, което те буди в три сутринта, за да нахвърлиш върху белия лист скица, която току-що ти е хрумнала; кара те да слезеш от градския транспорт няколко спирки преди твоята, защото си забелязал интересна интерпретация на рекламен продукт…
Дизайнът е също като Сизифовия труд. Работата е тежка, понякога сякаш ще те затрупа, но макар хората в подножието да те мислят за луд, ти знаеш, че достигането на върха на хълма си струва. Както за Сизиф, така и за дизайнера всеки край е ново начало.
Креативният потенциал е важен за дизайнера. Всеки добър дизайнер пълни постоянно базата на своето въображение с визуални връзки, които помагат за растежа и разработката на всеки проект. Това, което харесвам в дизайна, е свободата, с която мога да изразя своята „база данни“. Всичко около нас може да бъде вдъхновение и творческата интерпретация на всеки обект може да събуди нова дизайнерска идея.
Всъщност креативният процес може да бъде осъществяван навсякъде. В кафето, в парка, на плажа. Със съвременните технологии проектът може да бъде достъпен от всяка точка на света.
Един за всички и всички за дизайна. По този начин си представям дизайнерското общество. Хора, които си споделят идеи, критикуват се, но и се подкрепят, когато наближи крайният срок. Конкурентната вражда съществува и в дизайнерската среда, но това не означава, че не може да има взаимна подкрепа и сътрудничество.
Заради едновременно аналитичното и креативното ми мислене; заради възможността да влияя върху хората и да задоволявам нуждите на клиента; заради шанса да работя с личности, чийто нестандартен поглед върху живота променя ежедневието ни; заради новите технологии и постоянния процес на самообучение и развитие… ще бъда дизайнер.
Приемам присърце призванието си да създавам визуални, практични, компактни и елегантни продукти.






