Още щом започнеш която и да е книга на Donald Arthur Norman, разбираш, че той е един от големите в дизайна, usability engineering и когнитивната наука.
Голяма част от работата на Norman е за науката на потребителски-центрирания дизайн. Животът му е посветен на развитието на интелигентния дизайн — от врати до компютри.
Основната идея на Don е, че всички устройства, предмети, компютри и интерфейси трябва да бъдат функционални, лесни за ползване и възможно най-интуитивни.
Докато четях и преглеждах с удоволствие, реших да споделя 10 отбелязки от творчеството му, плюс някои мои мисли по тях. Сигурен съм, че да се връщаш отново и отново към знанието му е отличен старт за всеки бъдещ дизайн проект.
Цитат #1: „Fail often, fail fast.“
Всеки трябва да превърне тази мисъл в житейско правило — особено дизайнерите. Постоянното „проваляне“ ни кара да преминем през всички възможни избори пред нас. А това води до по-добри решения.
Какво ти идва първо наум, когато чуеш думата „провал“? Дълъг списък от негативни прилагателни? Защото съвременното общество гледа на провалите толкова отрицателно, че да ги предложиш като нещо добро звучи странно. Проклинаме се за неуспехите и се оплакваме от грешките — но колко често мислим за тях като за възможност да учим?
Никой не се ражда съвършен. Като хора сме обречени да грешим — няма нищо страшно в това. Важното е да не се самонаказваш безкрайно, а да учиш. Не можем да се научим да ходим, без да падаме, нали? Но всеки път ставаш, изтърсваш се и опитваш отново — това правят успешните хора!
Както казва Zig Ziglar: „Провал остава събитие, а не човек.“ Няма нищо лошо в теб. Ако си се провалил, това е знак, че подходът е бил грешен и можеш по-добре следващия път. Ако се страхуваш да се провалиш, никога няма да получиш позитивен импулс и нуждата да успееш в живота.
Цитат #2: „The hardest part of the design … is keeping features out.“
Колкото по-проста е концепцията, толкова по-добър е резултатът. Ако искаш по-широка аудитория, ще трябва да отрежеш много идеи. Премахването на ненужната сложност ти гарантира по-добро потребителско изживяване. Никой не обича усещането за объркване при прекалено сложна задача.
Затова е отлично да знаеш кога да кажеш „не“ на следващата функция. Само обосновани аргументи трябва да са причина да включиш нещо ново. За да предложиш стойност, трябва да мислиш за нуждите на целевата група и за силен продукт. Това ти помага да очертаеш границата.
Цитат #3: „A brilliant solution to the wrong problem can be worse than no solution at all: solve the correct problem.“
Да определиш правилния проблем остава първата логична стъпка към иновативното решение.
Ясната визия за проблема ти помага да избереш верния подход. Често една трудност може да се разглоби на много микропроблеми, които намаляват сложността. Но това става само ако имаш ясни спецификации в главата си.
В контекста на дизайна е добре да измисляш множество, но качествени идеи, които наистина подобряват живота на хората. Тези идеи трябва да отговарят на изискванията на потребителите към продукта. Да бъдат гъвкави и ефективни. И най-важното — не само велики сами по себе си, а велики за хората.
Цитат #4: „Good design is actually a lot harder to notice than poor design, in part because good designs fit our needs so well that the design is invisible.“
Да забележиш отличния дизайн е по-сложно, отколкото изглежда. Но защо?
Можем напълно да се съгласим, че лошият дизайн се забелязва по-органично. Всички грешни избори на дизайнера се регистрират автоматично от окото — хаотична информация, скучни цветове, неподходящ печат и т.н. Универсален принцип е да обърнеш внимание, когато нещо не сглобява цялата картина.
От друга страна, добрият дизайн предава едновременно функцията, ценностите и красотата на продукта. Комуникира точно. Няма излишни компоненти и съдържанието излиза напред. Точно затова добрият дизайн е невидим. Важно става само съдържанието.
Цитат #5: „Beauty and brains, pleasure and usability – they should go hand in hand.“
Изключителният дизайн признава нуждата и от естетика, и от ползваемост. Можем да погледнем дизайна като форма на израз. За да създадеш продукт, който издържа, трябва да съчетаеш и въплътиш в работата си различни нива на креативност и интелигентност. Но и двата компонента трябва да присъстват.
Красотата и удоволствието работят на емоционално ниво, а „умността“ — на практическо. Тази комбинация ни позволява да се отпуснем и да се чувстваме комфортно в цялото взаимодействие с продукта. Може би в някакъв смисъл изживяваме дизайна. И това изживяване е приятно. Няма място за напрегнато мислене и забелязване.
Цитат #6: „When a device as simple as a door has to come with an instruction manual — even a one-word manual—then it is a failure, poorly designed.“
Идеята на добрия дизайн не е само да създаде атрактивен продукт, както вече казахме. Целта е да достигне стандарт на ползваемост. Затова ако продукт с прост механизъм претоварва клиента, той е далеч от функционално съвършенство.
Публиката ти има нужда от простота и яснота, не от „следващата задача за деня“. С други думи — улесни клиента, защото днес никой няма време и търпение за излишни задачи.
Колкото по-ясни са стъпките, толкова по-приятно изживяване доставяш.
Цитат #7: „Having the best product means nothing if the people won’t buy it.“
Клиентите и аудиторията винаги са ключовите компоненти за успеха на един дизайн.
Това е деликатна ситуация: постоянно поставяш клиента на първо място (както трябва, ако искаш успех), но това не винаги включва твоето мнение. Колкото и велик да смяташ дизайна, ако не докосва клиентите — нямаш шанс за завършеност.
Помисли от бизнес гледна точка. Приходите ти са свързани с клиентите. Задължен си да работиш в техен интерес, не в свой.
Цитат #8: „Attractive things work better. When you wash and wax a car, it drives better, doesn’t it? Or at least feels like it does.“
Атрактивните неща определено трябва да се предпочитат пред грозните — но защо биха работили по-добре?
Както всички сме изпитвали, атрактивните неща винаги са по-лесни за ползване! На пръв поглед изглежда трудно да се открие очевидна връзка между красота и функция.
Но всеки знае, че емоциите променят начина, по който умът решава проблеми — емоционалната система променя как работи когнитивната. Затова ако естетиката влияе на емоционалното ни състояние, това обяснява мистерията.
Тези — и свързани — открития подсказват ролята на естетиката в продуктовия дизайн: атрактивните неща карат хората да се чувстват добре, което от своя страна ги кара да мислят по-креативно. Как това прави нещо по-лесно за ползване? Просто — като улеснява хората да намерят решения на проблемите, които срещат.
При повечето продукти, ако първото нещо, което опиташ, не даде желания резултат, най-естествената реакция е да опиташ отново — само с повече усилие. В днешния свят на компютърно управлявани продукти да направиш същото действие отново рядко води до по-добър резултат. Верният отговор е да се огледаш и да видиш какви алтернативи съществуват.
Привлекателността на едно решение контролира колко приятно ще е да изпълниш задача с него. Или поне хората сякаш им се радват повече.
Цитат #9: „Knowing how people will use something is essential“
Трябва да знаем как и защо, ако искаме да сме точни!
Ролята на дизайна е много по-дълбока от това колко окопривличащ е продуктът. Целта на работата ти е да задоволиш клиентите и очакванията им не само естетически, но и практически. Затова да знаеш как ще ползват нещо е много умна стратегия — тогава знаеш как да оптимизираш продукта/дизайна.
Трябва да се опиташ да научиш повече за аудиторията си — едва тогава можеш да ѝ служиш. Така се гради връзка с клиентите. Първо ги разпознаваш, после комуникираш с тях, после ти се доверяват.
Вследствие получаваш и друга полза: по-лесно става да разделиш практичните и естетическите елементи на работата си и да ги ползваш. Полезно е да знаеш докъде можеш да експериментираш и докъде да се държиш за стандарта. Тогава клиентите са в златната среда — получават достатъчно оригиналност, без да излизат от зоната си на комфорт.
Цитат #10: „To me, error analysis is the sweet spot for improvement.“
Фазата, в която започваме да поправяме грешките.
Внимателният анализ на работата ти е най-добрият начин да отбележиш къде си в йерархията на уменията.
Този процес ти позволява да изясниш за себе си забележимите пропуски, които естествено правиш. А когато препятствието е уточнено, по-лесно се справяш с него — и по-ефективно.
Иначе как да оправиш нещо, ако не знаеш, че съществува?
Заключение
Надявам се да си получил дозата вдъхновение за днес. Donald Norman може да бъде огромен източник на мотивация и знание.
Затова си вземи време и създавай атрактивна работа — но внимавай да не преусложняваш всичко.
