В текста
От 16 до 18 август 2024 се включих в уикенд на приключенска фотография в Горно Къпиново с клуб Photoworld. Това малко село в сърцето на Кърджалийско стана нашата площадка за обикаляне и снимане. Базата ни беше уютният семеен хотел Lilium — идеална отправна точка за природата около Горно Къпиново.


















Магията около село Лисиците и най-дългия въжен мост
Първото ни фотографско приключение ни отведе до емблематичния мост край село Лисиците. Това инженерно чудо над реката е любимо място за фотографи — и с право. Спокойният пейзаж около Лисиците даваше перфектен фон за отражения и игра със светлина и сянка.











Изследване на пещерата Утробата
На следващия ден тръгнахме към мистериозната пещера Утробата. Уникална със символичната си форма, тя е обвита в легенди и история. Изкачването само по себе си беше приключение — камерата не спираше: скалист терен, светлина през клоните. Вътре естествената форма създаваше сюрреалистична атмосфера и предизвикателство да уловя загадъчния ѝ характер.


Хипнотичните меандри на река Арда
Нито едно пътуване в Кърджалийско не е пълно без меандрите на Арда. Тези извивки са доказателство за красотата на природата — прекарах часове от различни гледни точки, търсейки кадъра, в който водата спокойно реже пейзажа. Светлината се мени през деня и носи различни настроения — от меката зора до топлите златни тонове на залеза.




Величественият завой на Арда
Продължихме към един от най-известните завои на Арда. Драматичната извивка е любимо място за фотографи — и е ясно защо. Широкият поглед към реката на фона на хълмове дава силни композиции. Широкоъгълен обектив за мащаба или приближение за по-интимни кадри — всеки ъгъл показваше нещо ново.

600-годишната дървена джамия в Подкова
В село Подкова ме придърпа високото минаре на 600-годишната дървена джамия — „Джамията на седемте девойки“. Уникален пример на ислямска архитектура, единствена по рода си в България. За местната общност — предимно български мюсюлмани и турци — мястото носи дълбоко духовно значение.
Джамията е винаги отворена за посетители. Влязох през дървената порта в поддържания двор с цветни лехи. Преди да вляза в свещеното пространство, свалих обувките по традиция — усетих хладната земя под краката, докато прекрачвах в спокойния интериор.






Случайна среща с конна база
В последния ден попаднахме на конна база, която не беше в плана. Неочакваната находка се оказа радост: конете, мирно пасящи на фона на пейзажа, добавиха селска топлота към колекцията. Взаимодействието между животните и природата даде уникални кадри и затвори уикенда на висока нота.














Поглед назад към преживяването
Докато прибирах екипировката и се готвех да напусна Горно Къпиново, усещах дълбоко удовлетворение. Уикендът не беше само за снимки — беше връзка с природата, нови места и споделено време с хора, които също обичат фотографията. Спомените през обектива остават напомняне за красотата и приключението, които чакат онези, които ги търсят.






Ако някога се окажете в Кърджалийско, отделете време за тези места — с камера в ръка, разбира се!


















