Лятото на 2025 беше смесица от предизвикателства и малки радости. След като останах без работа, повечето дни минаваха в подготовка за технически тестове, обновяване на портфолиото и интервюта. Фотографията трябваше да отстъпи на заден план — но все пак исках да я запазя жива. Тогава взех две ролки Kodak Color Plus 200 за моя Pentax 17, компактна камера, която напоследък ми носи удоволствие.
Да снимам на филм в толкова натоварен период ми даваше опора. С дигитална камера често прекалявам с кадрите, а филмът ме забавя. Всеки кадър става по-съзнателен. Въпреки че нямах много време за фотография, самият жест — да заредя ролка Kodak Color Plus 200 и да изляза на разходка с Pentax 17 — се усещаше като малък ритуал: напомняне, че животът не е само работа и стрес.
Color Plus 200 е бюджетен филм, но винаги съм обичал топлината, която носи на лятна светлина. Тоновете са меки, прощаващи и носталгични — точно в тон с настроението ми. В сиви дни цветовете бяха по-приглушени, а под ярко слънце филмът наистина оживяваше.
От двете ролки не всеки кадър беше „keeper“, но това е част от процеса. Филмът никога не е за перфекция — а за моменти. Някои снимки излязоха точно както си ги представях, други ме изненадаха. Тази непредвидимост ме връща отново и отново към филма, дори когато животът е натоварен.
Ето някои от кадрите от тези две ролки Kodak Color Plus 200 на моя Pentax 17 — малки фрагменти от сложно лято, но и напомняния защо продължавам да снимам.
