Фотографията — и като изкуство, и като наука — е тясно свързана с природата още от самото си начало. Ранните фотографи често черпеха вдъхновение от природните форми и документираха растения, животни и пейзажи. В тази статия разглеждаме ключови фигури и приноса им за развитието на фотографията, както и връзката им с природата.
Раждането на природата и фотографията: Уилям Хенри Фокс Талбот и Анна Аткинс
Уилям Хенри Фокс Талбот (1800–1877) е британски учен и страстен ботаник с ключова роля в развитието на фотографията. Изобретява калотипа — един от първите фотографски процеси, при който хартия, покрита със сребърен йодид, създава негативи. По-късно френският изобретател Луи Дагер развива метода в дагеротипа. Вдъхновението на Талбот идва от желанието му да документира ботаническите си открития.
През 1844 г. Талбот публикува „The Pencil of Nature“ — първата фотокнига в историята с оригинални снимки. В нея показва потенциала на новата техника да създава трайни изображения на природни обекти.
Анна Аткинс (1799–1871), друга значима фигура в ранната история на фотографията, използва цианотип за снимки на водорасли. Цианотипът е процес, изобретен от нейния приятел и учен сър Джон Хершел. През 1843 г. Аткинс публикува „Photographs of British Algae: Cyanotype Impressions“ — смятана за първата книга със снимки по този метод. Работата ѝ не само документира ботанически видове, но и показва естетическите възможности на фотографията.
Природата и фотографията като изкуство
Карл Блосфелд (1865–1932) е роден на 13 юни 1865 г. в подножието на планината Харц в Шиело, Северна Германия.
Започва като скулптор, преди да разшири художествените си хоризонти. На 16 години, през 1881 г., започва чиракуване като леяр на желязо в художествената леярна в Мегдешпрунг, Германия.
След три години чиракуване Блосфелд преминава към илюстрация в образователния отдел на Kunstgewerbemuseum в Берлин. Получава стипендия да учи при Мориц Мойрер — декоративен художник и професор по орнамент и дизайн. През 1890 г. започва да работи за него, пътувайки из Европа и Северна Африка с други асистенти, за да снима ботанически образци като референтни снимки за творчеството на Мойрер. Точно тогава Блосфелд започва да експериментира с фотографията. Работи за Мойрер до 1896 г.
През 1898 г. Блосфелд започва преподавателска кариера в Института към Кралския музей на изкуствата. На следващата година получава щатна позиция в Kunstgewerbeschule, където 31 години преподава „Моделиране по растения“. Сред контактите му в берлинското училище по изкуства и занаяти е Хайнц Варнеке.
Фотографска кариера
Блосфелд е известен с макроснимките си на растения, които разкриват сложните детайли и структури на природните форми. Фотографската му кариера започва със снимането на ботанически образци за Мориц Мойреър. Развива уменията си и разширява колекцията си като професор. Снимките служат като референции за лична работа и преподаване. Методично записва обикновените и научните имена на всеки екземпляр и в крайна сметка събира около 6000 фотографии.
Фотографиите на Блосфелд получават художествено признание едва когато е на около 60 години. През 1925 г. галеристът Карл Нирендорф започва да го представлява, което води до първата му монография Urformen der Kunst („Форми на изкуството в природата“) през 1928 г. Книгата с над 120 снимки на растения постига мигновен успех. Днес се смята за изключителен принос и към фотографията, и към ботаниката. Блосфелд вижда природата като източник на естетическо вдъхновение и използва фотографията, за да подчертае геометричните форми и симетрията в растителния свят. Успехът на Urformen der Kunst води до втората му книга — Wundergarten der Natur. Въпреки липсата на професионално обучение като фотограф, той е най-известен именно с фотографската си работа.
Смърт
Карл Блосфелд умира в Берлин на 67 години на 9 декември 1932 г.
Заключение
Връзката между природата и фотографията е дълбока и многопластова. От ботаническите изследвания на Талбот и Аткинс до художествените търсения на Блосфелд природата е неизчерпаем източник на вдъхновение и сюжет. Ранните фотографи не само документират природни обекти — те показват как фотографията може да разкрие красотата и сложността на природния свят.
